Доц. д-р Красимира Алексова, доц. д-р Со-Йонг Ким
Софийски университет

1.    Историческият период
Историческите периоди, в който България и Корея попадат под робство, са много различни и това има съществено значение за езика на двата народа. Други значими фактори са продължителността на робството, социалното, икономическото и културно-образователното състояние на подчиненото население. България пада под турска власт в края на Средновековието (4 години преди край на ХІV в.), като робството продължава до 1878 г., а това представлява период от 482 години . През тези пет века западноевропейската цивилизация преминава през Ренесанса, Просвещението и напълно е навлязла в Новото време. А България още пет века остава в рамките на едно непреодолимо Средновековие. За разлика от България Корея е под японска власт от 1910 г. до 1945 г., т.е. 35 години през първата половина на ХХ век. Отчитайки тези съществени разминавания във времето и в продължителността, авторките на този доклад си поставят целта да изследват в какво точно се състоят разликите във влиянието на робството върху езика на корейците и на българите.
2.    Промените в управлението, влияещи върху езика и езиковата ситуация след завоюването
2.1.    Корея
Корея попада под японското владичество през 1910 г. до освобождението през 1945 г. е управлявана от Япония. По времето на японската окупация върховният японски управляващ орган в Корея, наречен Чонгдокбу, притежава всички права, необходими за управляването на Корея – законодателство, юрисдикция, администрация, командване на корейската армия и др. Японският управляващ орган установява и нова езикова политика и строго контролира образователната система в Корея. За успешната колонизация на целия корейски народ японците активно се намесват и в образователната система на Корея. Японският език превзема мястото на корейския език и се определя като единствен официален език. Целият корейски народ е принуждаван да го учи и да говори на японски език на официални места: училища, държавни учреждения и др. Корейският език е считан за чужд език и в училищата не се изучава като самостоятелен предмет. Корейският език се преподава заедно с китайските йероглифи. Въпреки намесата и твърдата политика в областта на образованието, водена от японското колониално правителство, някои неправителствени корейски организации като „Академия на корейския език”, „Изследователски кръжок по корейска филология” активно работят за развитието и разпространяването на корейския език – създаване на корейски тълковен речник, съставяне на правописни правила на корейски език и др.
2.2.    България
България се отличава от своите завоеватели по своя цивилизационен модел, като от съществено значение за настоящия доклад са езиковите и религиозните различия. Османската империя представлява ислямска теократична абсолютна монархия.  Завоевателите говорят език – османски турски, който е от друго езиково семейство (тюркското) в сравнение с езика на българите, който е част от славянската група на индоевропейското езиково семейство. Българите са християни, а османците турци – мюсюлмани. В рамките на Османската империя делението на населението се основава на религиозен принцип: правоверни (това са мюсюлманите) и неправоверни – гяури (всички, изповядващи друга вяра). Гяурите нямат права, наложени са им множество тежки данъци, и единствено обръщането им в мюсюлманска вяра може да ги направи равноправни поданици на султана.
За да стане ясна драстичността на промяната в езиковата ситуация и в културата въобще след падането под турско робство, е необходимо да се очертае предходното състояние. Втората българска държава е значим културен фактор за времето си . Тя е християнска държава, приела християнството от Византия още през ІХ в. при княз Борис І – Михаил (управлявал между 852 и 889 г.), която има свой книжовен език (първоосновата му е поставена в периода на Първата българска държава (681–1018 г.). Старобългарският е станал първият книжовен език на славяните, на него се превежда и се създава богослужебна и религиозна литература.
В края на Второто българско царство говоримият език се различава съществено от писмения книжовен език. Между ХІІ и ХV в. е среднобългарският период в историческото развитие на българския език . Напредват процесите на развой към аналитизъм, важни промени се наблюдават във фонетичната, морфологичната, лексикалната и синтактичната система. Значително е диалектното разнообразие. В църквите богослужението се води на български език. По това време (ХІV в.) се създава Търновската книжовна школа, като неин основател е Патриарх Евтимий. Той провежда правописна и езикова реформа, която цели да „възстанови облика на първоначалния сакрален църковен текст” (Виденов 2005: 122–123). За период от почти четири века в преписите на сакралните църковни текстове (от времето на Кирил и Методий и техните ученици –Х в.) се откриват следите на променящия се говорим език, чието влияние преписвачите не са могли да преодолеят. Евтимиевата реформа цели уеднаквяване на църковните текстове и доближаване до старобългарските преводи и тяхното усъвършенстване, въвеждане на правила за употреба на буквите. Всичко това води до задълбочаване на различията между разговорния български език и книжовния език, отличаващ се с архаична лексика, архаични граматически форми, книжни конструкции и нови сложни думи. Този книжовен език е познат предимно на духовенството и книжовниците, които се учат на него в книжовните църковни средища. Грамотността сред населението е ниска – администрацията около владетеля и някои местни управници, част от аристокрацията (боилите), книжовниците и духовните дейци владеят писменото слово. При превземането на българските царства от османските турци почти цялата българска интелигенция и аристокрация загива в битките, бива избита, а малка част търси спасение в други държави. По този начин „създаваната в продължение на няколко века социална пирамида бива „обезглавена“ и превърна¬та в социална равнина. Реално не остава място за писмената култу¬ра” (Вълчев 2009: 82). С падането под робство е унищожена българската църква и нейните структури. Разрушени са църкви, манастири, книжовни средища, а това означава, че е прекъсната изцяло книжовната традиция.
3.    Езиковата политика на окупаторите.Езикът на официалното общуване
3.1.    Корея
Езиковата политика на японското колониално правителство може да се подели на три различни етапа в зависимост от характера й.
Първият етап, т. нар. Насилствено управление, е от 1910 г. до 1919 г.
На 29.08.1910 г. Корейският полуостров пада под японското владичество и японското колониално правителство управлява Корея. През 1911 г. е издадена първата наредба за образованието в Корея и оттогава в държавните училища японският език става официален и всички предмети трябва да се преподават на японски език. Учебниците също се издават на японски език, а само учебникът “Корейски език и китайски йероглифи” е написан на корейски език. Корейският език не се преподава самостоятелно, а заедно с китайските йероглифи става една дисциплина. Часовете по дисциплината “Корейски език и китайски йероглифи” значително намалява, а часовете по японски език се увеличават още повече. Следващата таблица показва разпределението на часовете на корейски език и японски език в основното училище след появата на първа наредба за образованието в Корея:
    Корейски език и китайски йероглифи    Японски език
Първи клас    6 часа    10 часа
Втори клас    6 часа    10 часа
Трети клас    5 часа    10 часа
Четвърти клас    5 часа    10 часа
Общо    22 часа    40 часа

Разпространяването на японския език се извършва не само в държавните училища, но и в частни курсове. Постепенно нараства броят на корейците, владеещи японски език, към края на този период 1.6% от мъжете и 0.2% от жените са усвоили японски език.
Вторият етап, т. нар. Помирително управление, е от 1919 г. до 1938 г.
След корейското народно въстание на 01. 03. 1919 г. японското колониално правителство сменя стратегиите на управлението си и в образователната система също са въведени нови мерки и промени. Четиригодишното обучение в основното училище се удължава на шест години подобно положението в японската образователна система. След тези първоначални шест години обучението може да се продължи в професионални гимназии.
През 1922 г. излиза втората наредба за образованието в Корея. Часовете на корейския език намаляват още, а предметът “Корейски език и китайски йероглифи” се разделя на два предмета “Корейски език” и “Китайски йероглифи”. В часовете по китайски йероглифи се учат йероглифи, полезни за усвояване на японския език. През втората половина на този период се води целенасочена политика да бъдат принуждавани корейците да използват японски език в повече сфери и съответно да не говорят на корейски език. След 20-те години се забранява употребата на корейски език в училището, а на нарушителите се налагат жестоки санкции: глоба, физическо наказание и др. Японската власт възпрепятства  използването на корейски език в множество ситуации и сфери, напр. ако се използва корейски език в съдилище, съдебните процедури се отлагат или се отменят. Из целия Корейски полуостров започват да се създават частни курсове по японски език, като в същото време се контролират строго частните школи по корейски език.
Часовете по корейски и японски език
    Корейски език     Японски език
Първи клас    4 часа    12 часа
Втори клас    4 часа    12 часа
Трети клас    3 часа    12 часа
Четвърти клас    3 часа    12 часа
Пети клас    3 часа    9 часа
Шести клас    3 часа    9 часа
Общо    20 часа    64 часа

Поради целенасочената политика на езикова асимилация на японското колониално правителство разпространението на японския език в Корея се ускорява бързо. Силно влияние оказва и икономическата принуда – за да намерят  по-добра работа корейците сами започват да учат японски език. Броят на корейците, владеещи японски език, стига до 2 700 000 души (общо населението на Корея в този период е 22 000 000), изразено в проценти, това прави 12.4%.
Третият етап, т. нар. Потисническо управление, е от 1938 г. до 1945 г.
През 1937 г. Япония води война с Китай и Корейският полуостров се превръща в японската военна база. Контролът и влиянието на Япония върху Корея стават по-жестоки. Третата наредба за образованието в Корея, излязла в този период, корейският език става избираема дисциплина, а японското колониално правителство пречи да се преподава корейски език в училищата, използвайки  всякакви средства за натиск. Освен това японската власт забранява корейците да използват корейските си имена и ги задължават да сменят корейското си име с японско. Забранява се издаването на списания и вестници, публикувани на корейски език. Цялата тази асимилаторска езикова политика има последствия: постепенно се увеличава броят на корейци, владеещи японски. През 1938 г. 12.4% от корейския народ владее японски език, а през 1943 г. този процент се увеличава до 22%. В началото на 1945 г. 27% от населението са усвоили този език.
По време на японската окупация в ежедневните контакти корейците използват предимно родния си корейски език, но в официалните контакти, напр. в училищата, в държавните учреждения и др. корейците са принудени да употребяват японски език. В училището корейският се използва като език посредник, за да могат учениците по-бързо да усвоят японския. Въпреки натиска, намесата и контрола на японското правителство корейският език продължава да се учи в частни школи и да се издават корейски вестници и списания. Академични организации също активно работят за развитието и разпространяването на корейски език. Към края на японското владичество, както става ясно от посочените по-горе проценти, в резултат от агресивната асимилаторска езикова политика на японското колониално правителство все повече корейци владеят японския език и са билингви.
През втория етап на японското владичество за по-успешното управляване на корейския народ през 1921 г. японската власт предлага на японски чиновници да учат корейски език и в японски училища се откриват корейски паралелки. В университет Кьонгсонг, единственият университет в Корея по време на японското владичество, се открива катедра по корейски език и се разрешава на корейски студенти да изследват корейския език.
3.2.    България
Управлението на Османската империя не отделя съществено внимание върху езика и езиковата ситуация в поробените територии и не води целенасочена политика за езикова асимилация, каквато се наблюдава по време на японската окупация на Корея.   Турският е официалният език на Османската империя и всяко общуване на българите с представители на властта протича на него. Това е единият от двата пътя, по които върви пораждането на билингвизма при българите. По-издигнатите и по-заможни българи, които са имали по-чести контакти с турската администрация, са владеели турски език. Нека не забравяме, че българите са имали трудова повинност (ангария), мъжете са били мобилизирани по време на война да се грижат за конете, да строят мостове и други постройки, да минират и др. (вж. повече у Николова 2004: 27), което е също фактор за усвояване на турския и пораждане на билингвизъм. Като особено важен проводник на българо-турския билингвизъм М. Виденов посочва общуването на градските чаршии през периода на Възраждането. В дюкяните, на пазарите, в кафенетата, механите и административните сгради основният език е турският. „Градовете силно благоприятстват билингвизма на българите, за да могат да са равноправни производители и търговци наред с турците” (Виденов 2005: 129).
В ежедневното общуване помежду си българите използват местните си диалекти, тъй като водят доста затворен живот в рамките на населеното място. В българските земи, и по-точно в най-плодородните райони: Тракия и днешна Северна България, се заселва турско население, занимаващо се със земеделие. Освен чисто турски села, се оформят и турски махали в български населени места. Тези смесени селища са от важно значение за контактите на двата езика. При липсата на смесени бракове (изключвам случаите, в които българки са отвличани в харемите) това общуване на битово равнище между българи и турци е вторият канал, по който е навлизал турският език сред българите (вж. подробно Николова 2004: 14). За разлика от Източна България в западните райони е имало единични турски заселвания и това се отразява върху езика на българите: в западните български говори турцизмите са по-малко, отколкото в източните. Трябва да се подчертае, че турското езиково влияние обхваща всички райони, различията са в степента. Наличието на контакти между двата езика поставя и друг въпрос, дали българският е влияел върху турския и дали сред турците в българските земи е съществувал билингвизъм. Според данните от чуждестранните пътешественици из Балканите (вж. у Виденов 2005: 130-131) през ХІХ в. в българските земи е имало турски държавни и военни служители, които са говорели български. Поради местните контакти доста турци в смесените райони също са владеели български. Но това по никакъв начин не е въздействало върху турския език като цяло, докато българският търпи множество влияния като език на подчинената нация.
В Османската империя обучението е религиозно (а това значи за момчета мюсюлмани). Липсва каквото и да е светско обучение, още по-малко пък училища, в които българите да изучават турски и турците – български. Обучението на българите е оставено изцяло на тяхното самоорганизиране в условия на робство. От средата на ХV в. започват да се възстановяват манастири (Рилският, след него манастирите около днешна София, манастирите в Кратово, Етрополе, Тетевен, Враца, Скопие, Охрид и др.). Именно с тях през периода от ХV в. до края на ХVІІІ в. е свързана единствената форма на организирано обучение – т.нар. килийни училища към манастири, към метосите, към църкви. Обучението в тях има религиозен (православен) характер, преподават монаси или свещеници, а учениците учат четене и писане, елементарно смятане, църковно пеене. В края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. броят на килийните училища нараства, в тях се изучава и математика, естествознание, география, занаят, като преподават и някои грамотни търговци или занаятчии. Възникват и обществени килийни училища, издържани от еснафски дружества, като през втората половина на ХVІІІ в. се появяват и килийни училища със светско обучение. Първоначално обучението в килийните училища се води на черковнославянски или на гръцки, по-късно се използват сръбски и руски учебници по черковнославянски, а през ХVІІІ в. навлиза говоримият български. Чак през 1824 г. е издаден първият български буквар, т.нар. Рибен буквар на Петър Берон. През ХІХ в. (Възраждането) се появяват т.нар. взаимни училища, които имат светски характер и се издържат от местното население. В тях по-напредналите ученици обучават по-малките. В продължение на 2 години се учи  граматика, аритметика, естествознание, история, география, вероучение, хигиена и др.
След закриването на българската патриаршия в средата на ХVІ в. от султан Селим ІІ Българската църква бива понижена в архиепископия, подчинена на Цариградската гръцка патриаршия. Гърците са успели да убедят Високата порта, че те са духовните водачи на всички християни в Османската империя. Богослужението в част от българските земи започва да се води на черковнославянски, в други на гръцки, като тенденцията е за изтласкване на черковнославянския. Целият ХІХ в. е белязан с борбите на българите за църковна независимост, като едва в 1870 г. със султански ферман е учредена Българската екзархия. Влиянието на гръцкия език сред българите се реализира не само чрез църквата. В множество градове по Черноморието и в Егейска Тракия живее смесено гръцко и българско население. Н. Николова посочва, че според сведенията на чужди пътешественици из Балканите такова е положението в Балчик, Варна, в Бургаско, Несебър, Созопол, Лозеград, Одрин, Пловдив, днешен Асеновград (тогава Станимака) и др. (вж. повече у Николова 2004). В тези градове гърците обособяват свои махали (квартали), като ежедневните контакти между българи и гърци води до билингвизъм и сред двата етноса. Други канали на гръцкото влияние по време на турското робство са образованието и търговията. Гърците по-рано започват борбата за своята независимост и освен църковната си доминация сред поробените християнски народи постепенно си извоюват и по-специално икономическо положение. Те водят активна търговия, а училищата им дават по-високо за времето си образование. Множество по-будни и по-заможни българи през ХVІІІ в. и след него изпращат децата си да учат в гръцки училища, наричани елински или още елино-гречески. Пред българските търговци също стои императивът да владеят гръцки език, тъй като той е по-престижен. Това оказва влияние върху формирането на българската буржоазия и на интелигенцията ни през Възраждането. През първата четвърт на ХІХ в. такива училища има в немалко селища, като там получават образование най-изтъкнатите ни възрожденски дейци. Това са положителните аспекти на гръцкото влияние, но има и ясни тенденции за асимилация на цялото християнско население, като крайната цел е неугасвалата никога мечта за възстановяване на елинизираната византийска империя (вж. повече у Виденов 2005: 135-145). Сред немалки части от зараждащата се българска буржоазия владеенето на гръцки език, следването на гръцката мода и обичаи измества подчертаването на принадлежността към българската нация, като се стига и до отричане. В периода на борбата за независима българска църква тази тенденция предизвиква силните негативни реакции сред интелигенцията.
Така описаната ситуация на турско-български и гръцко-български езикови контакти ясно сочи, че именно най-будната част от българското население през периода на Възраждането е владеела поне два, а често и три езика: български, гръцки и турски. Става ясно и още нещо: влиянието на турския и на гръцкия език върху българите е свързано с два различни типа асимилаторска политика. Докато турската власт акцентира върху налагането на мюсюлманската религия (включително и насилствено), то гръцките фанариоти  разчитат изцяло на църквата, образованието и езика.
4.    Резултатите от езиковите контакти по време на чуждото робство
4.1.    Корея
Японският език, като език на господстващите на Корейски полуостров, оказва голямо влияние върху корейски език на фонетично, лексикално, морфологично и синтактично равнище. Японското колониално правителство се намесва в съставянето на правописните правила на корейския език и в изготвянето на корейския тълковен речник. В началото на японската окупация влиянието на японския език върху корейския е предимно на разговорно равнище. Но от 1920 год. влиянието му се разширява и върху писмения език. През 30-те и 40-те години влиянието на японския  език се засилва, но освен него се наблюдава още един процес. След превземането на Корейската империя в нея навлизат елементи от модерната западна цивилизация, но не директно, а чрез посредничеството на окупаторите. Затова в речта на корейците се появяват не само японски думи, но и западноевропейски заемки, преминали чрез японския език (напр. срепа, тереви, апат  и др.). Що се отнася до различните езикови равнища, напълно естествено влиянието на японския език е най-силно в областта на лексиката. Според изследвания на Канг за навлезлите в корейския японски думи, най-голяма е честотата им в областта на фризьорството, строителството и шивачеството, (вж. Канг 2005: 50-53). След Освобождението през 1948 г. различни институции и учени усилено водят борбата за чистотата на корейския език и като резултат от това употребата на японски думи не се приема като показател за интелигентност или за по-високо културно равнище (напр. мудепо, кис, сри, годе  и др.). Като следствие от тази обществена нагласа доста японски думи отпадат от корейски език и биват заменени с корейски или с английски. Трябва да се отчете обаче, че в корейския все още съществуват думи от японски, което е обясним факт. Те се срещат предимно в речта на хора над 30 години, като младото поколение употребява по-малко японски думи.
4.2.    България
Резултатите от петвековното робство и от българо-турския билингвизъм днес най-ясно личат в лексиката, която е най-податлива на чужди прониквания. По време на Възраждането и още повече след Освобождението влиянието на турския намалява. Турцизмите биват изтласквани, както под влияние на борбата за чистота на езика ни (вж. Бояджиев 1986: 214-218), така и поради засиленото влияние на руския език особено във формирането на административната лексика. Една част от турските думи са станали част от книжовния ни език и не се усещат като заети (напр. бадем, копче, килим, колан, чаршаф, тенджера, джоб, куршум и др.), други, характерни за разговорната реч, са претърпели семантична трансформация и са придобили стилистична обагреност (шеговита, иронична, пренебрежителна, подигравателна и др. пейоративни оттенъци), напр. далавера, тарикат, тараш, борсук и др. В българските диалекти са познати турцизми, които не са навлезли в общоупотребимата лексика. След демократичните промени в България турцизмите бяха използвани като едно от стилопонижаващите средства в езика на българската преса (за т.нар. колоквиализация) в стремежа за разграничаване от т.нар. дървен език на комунистическия печат (вж. напр. Виденов 1995, Ницолова 1994, Викторова 1999, Медиите и езикът 1999, Ницолова 1999, Стоянов 1999, Замбова 2000, Кръстева 2000, Гранес и кол. 2002, Чакърова, Мевсим 2002). Постепенно обаче честотата им в масмедиите намаля, което е обяснима тенденция.
5.    Някои изводи
Както се вижда от представените факти, каналите за целенасочена асимилация на завладяното население в Корея и в България показват различие особено по отношение на езиковата политика. Японското окупационно управление предприема множество действия за езикова асимилация на корейците, което показва, че добре осъзнава важната роля на езика като елемент от националната идентичност. Натрупаният опит в досега между етноси и постиженията на науката в началото на ХХ в. са доказали значимостта на езика като основополагащ компонент на националното самосъзнание. За разлика от това Високата порта се концентрира върху религиозната асимилация дори и чрез насилствени методи, като отношението й към езика на подчинените етноси от днешна гледна точка може да се оприличи на либерално. Струва ни се, че не става въпрос за либералност. В Османската империя, като ислямска теократична абсолютна монархия, не би могла да се породи в този период идеята за вглеждане в езика на гяурите (неправоверните, робите). Неглижирането на езиковата асимилация от турските управници е забелязано през 60-те години на ХІХ в. от английския ориенталист Ч. Уилс, който „прави забележка на турските управници, че са допуснали грешка, като не са обърнали внимание на езиковата асимилация на християнското население на Балканите. Като незабавна мярка той предлага да бъдат отворени задължителни училища за християнските деца със задължително изучаване и преподаване на турски език” (Виденов 2005: 130) .
За разлика от политиката на асимилация на турските управници, гръцките фанариоти избират като път за реализация на своята елинизаторска политика сред българското население именно образованието и езика. Тя показва близост с езиковата политика на японското окупационно управление. Конкретната историческа ситуация (в България през ХV – ХІХ в., а в Корея – през първата половина на ХХ в.) поражда различията между реализациите на този тип асимилация – чрез езика, но същността й е една и съща.
И при двата подчинени етноса билингвизмът (владеенето на собствения език и на езика на завоевателите) в определени случаи е резултат от икономическа принуда – за намирането на работа в Корея и за търговската дейност на зараждащата се българска буржоазия. В България обаче билингвизмът се поражда и на ниво ежедневни контакти в селищата със смесено българо-турско или българо-гръцко население. 
Сравненията между Корея и България по отношение на езика в условията на робство сочат и още една обща тенденция: най-бързо е навлизането на чуждоезикови елементи  в лексикалната система, като след възстановяването на независимостта те намаляват, подложени са на процес на целенасочено отстраняване, на семантична или стилистична трансформация.
Настоящият доклад не изчерпва всички възможни аспекти на поставения проблем, той по-скоро започва диалога за общото и различното в езиковите ситуация и в езика на местното население в условията на робство, окупация, не-свобода. 
Цитирана литература
Бояджиев 1986: Бояджиев, Т. Българска лексикология. София: Наука и изкуство.
Виденов 1995: Виденов, М. Езиковата култура на българина. София: Анубис.
Виденов 2005: Виденов, М. Диглосията. София: Академично издателство „Марин Дринов”.
Викторова 1999: Викторова, К. Закономерностите в медийния език. – Медиите и езикът. София.
Вълчев 2009: Вълчев, Б. От историята на българския книжовен език към теорията на книжовните езици. София: Oxiart.
Гранес и кол. 2002: Alf Grannes, Kjetil Ra Hauge, Hayriye Sòleymanoglu. A Dictionary of Turkisms in Bulgarian, Oslo, 2002.
Замбова 2000: Замбова, А. Манипулативни езикови стратегии в печата. Сохия: СЕМА РШ.
Ким 2003: Хеджонг Ким. Обучението на корейски език по време на японското владичество. – Език и литература, 2003, № 31-3.
Канг 2005: Съку Канг. Употребата на японски думи в съвременното корейско общество. – Наука за японска култура, 2005, №27.
Николова 2004: Николова, Н. Билингвизмът в българските земи през ХV-ХІХ в. Шумен: Университетско издателство „Еп. Константин Преславски”.
И 1988: Изследване на езикова политика на завоюваните. Дисертация на университет Чоннам.
Кръстева 2000: Кръстева, В. Речник на турските думи в съвременния български печат. София: Лаков ПРЕС.
Медиите и езикът 1999: Медиите и езикът. София, 1999.
Ницолова 1994: Ницолова, Р. За някои прояви на тенденцията към демократизация в езика на българския печат след 10. XI. 1989 г. – Годишник на ИЧС, т. 9, 1994.
Ницолова 1999: Ницолова, Р. Основни тенденции в развитието на българския печат след 1989. – Медиите и езикът. София.
Пак 1970: Съни Пак, Езикова политика при японското робство. Сеул: Народно издателство.
Стоянов, Кр. Обществените промени (1989-1996) и вестникарският език. София: Международно социолингвистическо дружество.
Чой 2006: Йонгги Чой, Езикова политика на японското колониално правителство по време на японското владичество. – Корейски език и литература, 2006, № 46.
Чакърова, Мевсим 2002: Чакърова, Кр., Х. Мевсим. Отново за съдбата на турцизмите в съвременния български език (изолация и/или реабилитация). - Доклад, четен на Юбилейната международна научна конференция "Българският език - история, настояще, бъдеще", София, 3-7.10.2002. Цитирането е по електронната публикация http://www.belb.net/personal/chakyrova/Turcizmi.htm.